Видях я,
   очите ми се изпълниха с тази древна красота.

                     

      Плени ме със старинното си излъчване.
                 Магнетично привличане.

                        

       Показа ми спокойствие, и скрита сила.
                 Закриляла поколения.

                       

        Позволи ми да я погледна отвътре.
       Докосна ме с топлина и нежна свян.

                     

                          Дожаля ми.
             Чух я как страда, изоставена.
          Заради живот в панелена вселена.


Забравих за времето, не исках да се връщам в    нашата сива действителност, в нашия век на арогантност и самовлюбена показност.

А може би е трябвало да се родя тогава. Когато семейството и домът са били най-святото, най-милното.
Когато да съществуваш е било толкова трудно, но и същевременно благородно.
Когато се е ценяла природата и всичко дадено ни от нея.
Когато се е обичала земята, която ни храни.
Когато да се завърнеш край огнището, да погалиш децата си, да помилваш жената дала им живот са били по-ценни мигове от всички "велики"  семейни събития в нашия забързан, сив и еднообразен приказен век.

много добре звучи. Старите времена крият много забравени тайни. понякога и на мен ми се е искало да съм се родила тогава.
ако имаше оценки получаваш 6+

караш хората да се замислят. е мен поне лично ме заинтригува.

:)

богат избор чак не, но това което мам е красотата на природата и човешка сантименталност.
благодаря.

Благодаря за добрият отзив.
Дано и твоят ден бъде непресъхваща емоция.

Не всеки вижда красотата в нещата, за които говориш.
Приятен ден утре! :)

Пренесе ме в едни други времена...
Потопих се в една друга атмосфера, съвършено различна от нашата ....

Благодаря!:)

да разбера че постинга ми има положителен ефект. надявам се че и следващите постингина такава тематика ще ви допаднат.

хиляди благодарности

и много добре се справяш с този вид материал а и снимките си ги подбираш, явно имаш богат избор?
Поздрав!