Постинг
05.02.2008 07:40 -
Малкият град
Автор: ra77
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1878 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.02.2008 12:29
Прочетен: 1878 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 05.02.2008 12:29
Вървя си по улици заспали в тихите късни часове или по-правилно в ранните утринни такива.
Някак странно тихи.
Липсва ми среднощтният живот на големия град.
Оживлението, което цари дори и в най-късните часове на ноща.
А някой би казал "Aми върни се там", а как би ми се искало.
Но за съжаление немога.
Както и да е това е друга тема.
Та в това тихо, заспало всред природата градче сякаш времето е спряло.
От къде ли да започна. От хората.
Тук хората се познават. Може би повече от нормално. Леко семейному чак.
Странно понякога знаят какво е станало в семейството ти преди ти самият да научиш.
Имаш усещането, че си нямат друга работа освен да надничат през прозореца си към двора на комшията.
А каква просветна култура се върти по време на вечеринките на пейките пред блокчетата и схлупените къщурки, чак няма описване.
Кой бил умрял, ама как бил умрял, ама защо бил умрял и най-важното кой сега му бил наследил парите и какво щял да ги направи.
Или, виж го това момиче/момче как било облечено, ама как на времето това неможело да се случи през великата 1940 година там нейде.
Естествено е че се обсъждат и други "театрални" постановки като "Дързост и красота" и други сапунени историйки от сорта.
Мъжкият свят извършва своите вечерни "обреди" пък в местни кръчмета от сорта на "При БОБИ", кадето се наливат с елитна ракийца изварена странно в елитния казан на същия БОБИ, и с елитно-високо съдържание на етилов алкохол.
Простичко казано - семейна идилия.
Може би си мислити, че говоря за някое селце.
Е тука е и изненадата, говоря за град.
Град, който е възрожденски, който би трябвало да е едно прекрасно място за живот.
А ето вместо това виждам един старомодно развиващ се град, старомодно разбиращи се хорица със старомодни схващания.
Тъжно ми е като виждам как загива този град, задушаващ се от тези старовременски разбирания.
За съжаление знам, че това не се случва само в моя малък свиден град, скътан в полите на Стара планина, с великолепна природа, чист въздух и прекрасна гледка и тишина.
За съжаление.
Някак странно тихи.
Липсва ми среднощтният живот на големия град.
Оживлението, което цари дори и в най-късните часове на ноща.
А някой би казал "Aми върни се там", а как би ми се искало.
Но за съжаление немога.
Както и да е това е друга тема.
Та в това тихо, заспало всред природата градче сякаш времето е спряло.
От къде ли да започна. От хората.
Тук хората се познават. Може би повече от нормално. Леко семейному чак.
Странно понякога знаят какво е станало в семейството ти преди ти самият да научиш.
Имаш усещането, че си нямат друга работа освен да надничат през прозореца си към двора на комшията.
А каква просветна култура се върти по време на вечеринките на пейките пред блокчетата и схлупените къщурки, чак няма описване.
Кой бил умрял, ама как бил умрял, ама защо бил умрял и най-важното кой сега му бил наследил парите и какво щял да ги направи.
Или, виж го това момиче/момче как било облечено, ама как на времето това неможело да се случи през великата 1940 година там нейде.
Естествено е че се обсъждат и други "театрални" постановки като "Дързост и красота" и други сапунени историйки от сорта.
Мъжкият свят извършва своите вечерни "обреди" пък в местни кръчмета от сорта на "При БОБИ", кадето се наливат с елитна ракийца изварена странно в елитния казан на същия БОБИ, и с елитно-високо съдържание на етилов алкохол.
Простичко казано - семейна идилия.
Може би си мислити, че говоря за някое селце.
Е тука е и изненадата, говоря за град.
Град, който е възрожденски, който би трябвало да е едно прекрасно място за живот.
А ето вместо това виждам един старомодно развиващ се град, старомодно разбиращи се хорица със старомодни схващания.
Тъжно ми е като виждам как загива този град, задушаващ се от тези старовременски разбирания.
За съжаление знам, че това не се случва само в моя малък свиден град, скътан в полите на Стара планина, с великолепна природа, чист въздух и прекрасна гледка и тишина.
За съжаление.
Търсене
За този блог
Гласове: 986
