Точно преди месец пуснах последният си постинг.
Странното е че немога да намеря тема на която да пиша.
Нищо неможе да ме вдъхнови.

  
                        Сънувам, че летя.
          Сънувам че летя аз в синьото небе

Лека нощ, слънчице мое.
Заспивай, в нежно сияние,
от звездни лъчи.

От къде ли да започна.
Може би от това че ме поканиха да участвам в създаването на едно шоу за красота.
Беше му нужно отдавна промяна. Смятам че я постигнахме, де с проблематични и драматични сценки от различни хора, де и с много ентусиазъ...

Звън, пореден, и пак.
Момчето отвори очи, загледа се в тавана може би само секунда или две и погледна към часовникът, който упорито продължаваше своето звънене.
Все едно му повтаряше "ставай де".

Никога не вярвай в думи мили.
В тях винаги скрита е лъжа.
Дори, когато казват че за тебе мислят.

Искам да заплача,
наранен от болката, лъжата.
Но сълзи няма,

                                          
                  Разхождам се из моя град.
         Град дарил на България велики хора.

Загубих представа за времето заслушан в най-релаксиращата музика на света.
Невероятно съчетание на китара, глас, хармония.
Пренесе ме на приказни места.

А по принцип беше карасиво и остроумно момче.
Опитваше се да угоди на всеки ( нима не знаеше че угодия няма ).
Харесваше всичко красиво и не го криеше.